Христос Воскресе!

Днес празнуваме един от най-големите и най-важните православни празници - Великден.

На този ден Господ Бог Иисус Христос е възкръснал от мъртвите. Празникът е свързан по време с първото пълнолуние след пролетното слънцестоене, и така всяка година Великден се пада на различни дати.

Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица.

Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.

През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение.

Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на 17-ти век във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 година.

В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи.

На самия Великден се ходи на църква – рано сутринта на първата служба ходят само по-старите, а на втората вече присъстват и по-младите, но така или иначе всички отиват на черква за тържествената литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с "Христос Возкресе!". Жените носят в църквата за благославяне кошничка с яйца, курабийки, питка или козунак. По стар обичай щом се върнат в къщи, сядат на закуска. И децата и големите разговяват с осветена конка.Тя се разпределя на толкова, колкото са домашните. Най- напред се чукат с червени яйца най-малкия и най-възрастния, а после и всички останали, като гледат чие яйце ще излезе победител. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже борец, ще бъде най-здрав през годината.

Съществува обичай да се подаряват яйца на децата, които обикалят с кошничка къщите на роднини и съседи. Особено внимание се отделя на празничната обедна трапеза. На нея задължително трябва да има обреден хляб, печено агне с ориз, а също и вино. През празничните дни по улици и мегдани, хората се поздравяват с "Ису Кръс възкресе!-Наистина възкресе!" През тези празнични дни се ходи на гости. Младите посещават родителите на булката. Над вечер се вият големи и буйни хора, пеят се хороводни песни. Посещават се и гробищата, като в миналото са се носили и оставяли по гробовете яйца, курабии, парчета козунаци и др. хранителни продукти. След идване на капуцините в Пловдивско, тези езически обичаи са забранени. 

На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.

*****

Как празнуват по света?

Великден или Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни. Възкресението е повод за грандиозни тържества в целия християнски свят. 

В Австралия великденските фигурки от шоколад и захар са доста популярни. Но освен във формата на зайче, те се правят и в тази на рядкото австралийско животно бандукт. Великденското меню включва печено овнешко, говеждо или пилешко със зеленчуци. За десерт се поднася традиционната торта "Павлова" с киви, ягоди, ананаси и мандарини. Популярни са и кръглите кифлички със стафиди. Австралийците ги хапват сутринта преди да отидат на църква. На Великден много семейства излизат сред природата. В този край на света тогава се бележи свършекът на лятото и началото на есента.

В Швеция Великден не е толкова голям празник, колкото Коледа, но в училищата тържествата започват седмица преди настъпването му. Децата и учителите им си припомнят историята на възкръсването на Христос. Хората украсяват жилищата си в жълто, зелено и бяло. Поставят в домовете си и фигурки на пиленца с цветни пера. Шведите ядат на Великден почти същата храна, каквато и на Коледа. Но повече внимание отделят на сладките неща. Правят от картон пасхални яйца, а във всяко от тях слагат голям бонбон.

Типична за скандинавските държави е Великденската вещица, която летейки в небесата на своята метла, с лъскав чайник в ръка поздравява всички за празника.

Великден в Германия се предшества от Страстния петък. Много немци в този ден ядат риба. В съботната вечер се пали голям пасхален огън. Около него се събират много хора - той е символ на края на зимата и изгаря всички зли помисли. На следващата сутрин цялото семейство се събира на закуска. Родителите скриват панер със сладкиши. След закуска те казват на децата: Великденският заек е донесъл за вас кошница и вие трябва да я намерите. Хлапетата ровят из цялата къща и това е най-веселият момент в празничния ден.

В следобедните часове на семейството гостуват приятели и роднини.

В САЩ за празника всеки трябва да има нови дрехи. Ако човек няма пари, е задължително поне да си купи ръкавици. Традиционният великденски обяд на американските семейства се състои от шунка с ананас, картофи и плодова салата. Децата получават кошничка, пълна с шоколади и бонбони. Доста популярна е една игра - пързаляне на яйца по наклонена плоскост. Малчуганите се състезават кой ще закара по-далече своето. Най-голямото съревнование обаче става на поляната пред Белия дом. Стотици деца пристигат там с кошници, пълни с шарени яйца.

Великден италианците празнуват с приятели. На Велики понеделник те устройват пикник. Дори и да се лее дъжд, той не се отменя. Пекат се кифлички, в които се слагат и яйца. Приготвят се традиционните бисквитки с кашкавал. Празненствата са доста пищни. В Ломбардия пекат хляб във формата на гълъб, наричат го la colomba. Популярна е и баницата, приготвена с 33 пласта тънко тесто - всеки символизира година от живота на Исус.

В Полша на празничната маса може да се видят най-различни блюда с месо. Добре дошли са млечните и тестени продукти. Поставя се и фигурка на агънце, изрязана от масло. За да не се забравят и разочарованията на живота, се слага и хрян. Великденският хляб е богато украсен с птици, цветя и кръст от тесто. Всяко блюдо от празничната трапеза трябва да се освети в църква. 

В Гърция на празника се придава особено значение. Приготовленията започват още в началото на Страстната седмица. Домакините почистват домовете си и ги украсяват. Пекат се традиционни бисквити, в четвъртък се боядисват яйцата. В съботата от Страстната седмица гърците носят храната, приготвена за Великден, в църквата, където свещеник я благославя. Всяка вечер от Страстната седмица гърците ходят на църква, съпричастни към страданията на Христос. В полунощ на събота срещу неделя камбаните на храмовете бият, с което известяват възкръсването на Христос. След като се приберат от нощната литургия, хората започват да празнуват.

В Англия на празника се събира цялото семейство Приготвя се специален обяд - агнешко със зеленчуци. В графство Ланкашир също си правят "надбягвания" - пускат яйчица от хълм. Притежателят на това, което стигне първо долу, ще се радва цяла година на крепко здраве.

Във Филипините разпъват мъже и жени на кръст, като Христос. Десетки хора пък изтезават телата си в памет на страданията на Христос. Болезнената процедура се повтаря от векове на Разпети петък. Църквата е против подобни ритуали, но хората тук вярват, че така изкупуват греховете си. 

Великден в Русия е най-големият празник през годината. Наричат този ден Воскресение. В Царска Русия той бил посрещан с особена тържественост - пищно украсени църкви и къщи, илюминации, величествени служби. Главно място на великденската маса сега заемат козунакът и боядисаните яйца, поставени върху зелена покривка. В събота те се носят за освещаване в църквата. В първия ден на празника руснаците се поздравяват с "Христос Воскресе!", "Воистину Воскресе!", но за разлика от нас се целуват трикратно по бузите и си подаряват боядисаните яйца. Вторият ден е посветен на благотворителността. Прието е да се посещават болници и да се дава богата милостиня. Някога руснаците събирали пари и откупвали бедняците, затворени заради дългове. Посещават се и покойниците. Цялата седмица е посветена на празненства. На мъжете им е позволено, когато искат, да бият камбаните на църквите. Затова и седмицата се оглася от непрестанен звън, който поддържа празничното настроение. В Русия има два вида великденски яйца - боядисани и изписани. Първите са в един цвят - обикновено червен, а вторите са богато украсени и изрисувани. За Пасха в Русия са се правели специални дървени яйца, богато покрити с орнаменти.

През ХIХ в. традицията да се изработват изкуствени великденски символи е превърната в изкуство. Освен от дърво такива празнични яйца са се майсторели и от кост, мрамор, стъкло и камък. Всяко от тях се е състояло от две половини. Отвътре било с матово злато, а външната страна била оцветена с ярка червена боя. Яйцето било леко и полирано като огледало. От едната му страна винаги бил рисуван сюжетът "Слизането на Спасителя в ада". А от другата - изображение на светеца, покровител на човека, на когото ще се подарява яйцето.